14.11.2010

тъжна победа

Тъжна победа                                    

 

  Седеше и я чакаше. Всъщност, не точно нея. Седеше и си мислеше, че беше чакал вече три години този миг. Беше чакал да стане по- силен от желанието си да притежава една жена и сега, моментът настъпи. По – скоро връхлетя. Връхлетя като буря, помитаща всичко по пътя си, без да остави от миналото и следа, за която чувствата да могат да закачат паяжините си. Той самият не знаеше как стана така изведнъж. Просто тази сутрин, когато се събуди, се усети някак си лек. Свободен. Абсолютно свободен. Нямаше я онази тежест в главата и тялото, че е забравил нещо да направи, а и е длъжен за нещо, на някого. Не. Нямаше нищо такова, когато отвори очите си. Като че ли се бе събудил в някакъв друг свят. По–светъл, по–ярък и по–безгрижен…  

    А сега, няколко часа след това, не изпитваше нищо особено. Беше изморен и отпуснат, потънал в креслото, си припомняше всяко унижение, което бе изтърпял и всяка глупост, която беше извършил, само и само да бъде с нея. Много болка и много нерви. Както обикновено, без да има дори малък смисъл. А защо? Защото преди три години разбра, че е по – слаб от чувствата си и оттогава не спираше да мисли и да се бори срещу това. Но в борбата с чувствата, решаващо е времето и постоянството, aпълна победа - няма. Отне му три години, но сега се усещаше Свободен. Свободен от унищожителната любов към една жена. Свободен да си върне живота, такъв, какъвто усещаше, че трябва да бъде. А усетената свобода е могъща сила. Беше победител над сляпата си любов, но не ликуваше. Това не беше победа, която трябва да се отпразнува, а такава, каквато трябва да бъде запомнена. За да не се повтори.

Умът му се върна назад, преди трите години, тогава , когато започна битката. Беше се върнал от странство, нямаше го месец и половина и когато се прибра в къщи, нея я нямаше. Търси навсякъде, но така и не я откри. Чувстваше, че ще полудее ако не я намери и върне. За двете години, които дотогава бяха заедно, той не беше и помислил за друга жена. Нямаше нужда да изневерява. А ако тя му откажеше секс, което се случваше често - мастурбираше. Обичаше секса с нея. От друга страна, усещаше, че тя не го уважава, а за обич и дума не можеше да става. Подиграваше му се, винаги, когато можеше, дори пред други хора, но това него не го интересуваше. Той беше щастлив да бъде до нея, с щастието на кървящ мазохист.

Тя идваше и си отиваше от него, когато реши, а той не можеше да й каже нищо.

  -“ Дали не бях омагьосан?” - прошепна си, за миг излизайки от спомените и отново потъна в тях...

...И така, когато се върна, не я откри.

Търсеше я навсякъде, но никой не знаеше къде е тя.

Той усети, че по скоро не искат да му кажат. И вече знаеше отговора, но не искаше да го приеме. Чак когато се напи с един от общите им познати, човекът му призна, че тя е с мъж, някъде, от два дни, и че всички знаят.

Тогава светът за него спря. Безсилието и лудостта се взривиха в Ума му.

-      “ Не, не може това да е краят! Не! ”

 Болката в сърцето му прие физическа облик. Не можеше да вдишва, сякаш нещо го стискаше за гърдите. Не можеше да мисли за нищо друго. Заприлича на сомнанбул. Не можеше да яде. Не можеше да спи.Започна да пие. Много. Изпадаше в нервни кризи. Изобщо гадна гледка.

  Когато чу, че се е върнала, започна да я търси, но тя се криеше от него. Естествено я намери. Въртеше се около местата, където тя посещаваше. Ходеше след нея като болен и й се молеше да се върне. Падаше й на колене, хлечеше и мислеше само за нея.

Карикатурата на Влюбения мъж.

   Момчетата се влюбват, докато мъжете обичат.

Влюбеният мъж е винаги смешен, защото не може да се контролира. Неговият контрол е в ръцете на жената, в която е влюбен. Той е едно дистанционно, с жива батерия, марка – “Путьо”.

Но тогава, когато е влюбен, мъжът е също като Къртица - сляп и праволинеен.

“ Мъдростта се ражда от глупостта!”- прошепна си той и пак се гмурна в спомени...

  Знаеше, че не може да се пребори с копнежа, с любовта си, с нея, с чувствата си и затова трябваше да успее, на всяка цена, да я върне при себе си, за да не полудее. А натам отиваха нещата и той го усещаше. След няколко месеца тя се върна при него и той се поуспокои. Отново можеше да спи и да яде, започна дори да тренира, но и тогава ... започна и борбата му със себе си. Знаеше, че трябва да се освободи от всичко, което тя олицетворяваше, а за да го направи, трябваше да му стане безразлична. Как? Като я Намразва. С всеки изминал ден. Дотогава, докато стане по – силен от желанието си към нея и просто си тръгне. Което означаваше, да се измъчва, като живее с жена, по която е загубил ума си, но и която знае, че трябва да намрази, за да се спаси. Защото не можеш да намразиш себе си, особено за дълго. Дори, когато осъзнаеш, че вината е и твоя. А, тя в повечето случаи, е! Не искаше нищо, нито да й връща, нито да й отмъщава, само да го освободи....

 Сега той седеше и гледаше пред себе си. Не му беше нито тъжно, нито смешно, всъщност не му беше нищо особено. Беше си изнесъл багажа от квартирата, където живееха досега, без да я уведоми, оставяйки само канапето, на което и седеше в момента.

Чудеше се как успя да го направи, как успя да превърне желанието си в нежелание.

С по – силно желание!? Да !

Макар да усещаше, че в процеса на превръщане на желанието в нежелание, чрез осъзнато желание за това, в крайна сметка резултатът, който се получава накрая бива спокойното нежелание към всичко – непукизъм/ лишено от високи върхове и рязки падове емоционално ниво/.Стабилно душевно състояние, при което чуждите проблеми не представляват интерес, а собствените не изискват решение.

Попита се;

  - “Дали някога отново ще вляза в капана, наречен – любов?” и отговора изшумоли в ума му:

  “ Едва ли.”

Вече нямаше нужда от това, а когато няма нужда – няма и желание.

Звукът на вкарване на ключ в ключалката, го стресна.

Той се изправи.

  Тя влезе с гръм и трясък, заедно с една от приятелките си. Обсъждаха нещо на висок тон, но изведнъж млъкнаха. Явно бяха забелязали пустотата в апартамента. Тя се приближи заплашително към него и излая полувъпросително, както куче, чуло да се звъни на вратата:

- “ Какво става?”

- “ Нищо.”- отвърна спокойно той.

- “ Къде е всичко?”

Той не отговори, защото между вещите, които беше изнесъл, нямаше нейни. Всъщност, да, ами та тя не държеше нито една нейна вещ в квартирата! Сериозни намерения трябва да е имала, няма съмнение. Жълтата гостенка!? Хубаво е, когато хуморът се завръща. Той е душевния апетит на оздравяващия!

Така е – хумора, ебава мамата на тъпите копелета!

- “ Къде отиваш?” – изсъска тя.

- “ Тръгвам си.”

- “Как така си тръгваш?!” – вече виеше.

Той не отговори, а просто затвори вратата зад себе си.

Беше научил, че когато си решил да си тръгнеш, трябва да го направиш бързо.

Беше научил, че когато си решил да скъсаш отношенията си с някой, когото си обичал - не му давай време.

Време за срещи.

Време за разговори.

Време за нищо!

Макар виновни да няма, щом има чувства!

Все пак, момчетата се влюбват, а мъжете обичат!

Лесно е да обвиняваш, а трудното ?

Е, то винаги предстои!

 И дано да си остане така!

За да останем ХОРА!

Истински!

А те – обичат!

Обичат тези, които заслужават обич!

А любовта, Санчо, трябва да се заслужи!

Тениска ГРУПОВА (жълта)

Висококачествена тениска на групата "Svetlio & the Legends". Предпазва от махмурлук и бели петна.


Моля,…

цена: 15,00 лв. Детайли и поръчка
към всички новини »