Наистина е жалко политически проект да приключи, още преди да е започнал. Казвам го без злорадство и без подигравка, въпреки гадните скечове, клевета и извинение, което получих от Слави и компания.
В политиката е така. Някои те харесват, други – не могат да те понасят, а на трети си безразличен. Няма действащ обичан политик.
Големите очаквания често водят до големи разочарования.
В дни на протести и обществено напражение, народа или по-точно суверена, както Трифонов утвърди като понятие очакваше той да го поведе на бой срещу несправедливата система, а вместо това, Слави го поведе към… интервю с премиера Борисов, в което се държа като водещ на модно предаване. Няма да се спирам на естеството на интервюто “от игла до конец”, по-важно е защо, по дяволите, певецът на „Боят настана!“ и „Няма такава държава!“, саркастичният водещ, който „посича“ всички политици със скечове и жлъчен хумор, си направи образно казано, политическо харакири, като остави разочаровани огромен брой поддръжници за бъдещия си политическия проект.
Никой не може да ме убеди, че това поведение е случайно и не е премислено. Трифонов е всичко друго, но не и глупав, а работохолик и педант. Няма кой да го свари по „бели гащи“ в собственото му шоу. Няма как. Един от логичните отговори е, че Трифонов се отказва да продължи политическите си амбиции и иска да остане водещ на шоуто си, вместо да рискува да влезе в политиката. Защо? Усилията за сформиране и регистрация на партия не са пречка за него. Има огромен обществен рейтинг и популярност. Много политически “сърфисти” го очакват, за да се яхнат на вълната му. Където искате може да поставите ударение на „вълната му“. J
Без съмнение, успеха, който ще постигне на парламентарни избори ще бъде над 10%, но проблемът ще дойде след това, защото вероятността да бъде намразен е висока, колкото самия Слави. Дори да вземе 10%, влизайки в Парламента ще трябва да избере страна. Или ГЕРБ, или БСП…а може би ДПС?
Защо трябва да избира страна ли? Защото ако не избере, ще остане в политическото пространство като патица за обстрел в ловния сезон с ловци от поне 3 страни. В Парламента независими няма. Или подкрепяш опозицията или подкрепяш управлението. В първия случай – подкрепящ опозицията в момента, ще го хвърли в ръцете БСП, а подръжката на управлението – в краката на ГЕРБ.
Може и да го играе и контра на всичко, но голяма част от депутатите му ще изберат страна. По един или друг начин. J А отговорността и омразата отново ще падне върху лидера – Слави. Затова всеки, който влезе в държавното управление и няма мнозинство, кадри и опит, няма да постигне целта, с която избирателите са го изпратили в Парламента, без съюзници, с които да направи мнозинство. Затова ще бъде пак намразен, защото няма да е изпълнил обещанията си.
Колкото по-голям процент вземе, толкова по-бързо ще е падението, защото няма да бие по % дори ДПС.
Другият логичен отговор за поведението му е, че не му дават да влезе в политиката. Кой и защо е дълъг и тежък анализ, който ще е в сферата на конспирациите. Лично считам, че по-скоро Слави предпочита любовта на суверена, както уюта и удобството на водещ в собствено шоу, вместо да играе в чуждо поле, с огромен риск да отнесе разочарованието и омразата на днешните си поддръжници. По-добре обичан, отколкото мразен.
Оттук насетне, дори да се създаде партия на Трифонов, която той ще оглави или ще остане извън нея, бъдещето на този проект вече няма да срещне широка подкрепа.
Отделно, това не е първия път, в който Слави демонстрира желание за влизане в политиката, но с „ще влизам? няма да влизам?“ по-скоро прилича на късането на листенца от колеблив, влюбен шестокласник – „Обича ме? Не ме обича?“, отколкото на лидер, който е решил да посвети живота си и да се жертва за другите.
Да се събират подписи за референдум не е като да се застане на “огневата линия” на политиката. Да се иска референдум не дава окончателно решение на множеството проблеми на обществото ни, а на конкретен такъв. Осмиването на политици и заклеймявавнето на действията им не сочат пътя за решаване на проблемите.
Не заклеймявам поведението на Слави Трифонов. Това е негов избор, който уважавам, защото негова ще бъде главата в торбата, а не на днешните му подръжници. В запушения кенеф на българската политика разочарованието може да бъде далеч по-голямо.
Пожелавам успех на Слави във всички начинания!
