Невероятно кратка история на Карате в България
Източните бойни изкуства се промушиха в България след 1980 година през пукнатините на монолитните структурите в Армията и Милицията. За всички цивилни това бяха само митове и легенди. Носеха се слухове за непобедими руски десантчици и страшни кубински командоси, за летящи азиатци и за корейския майстор Хван. “Карате” се свързваше със “саблен” удар с отворена ръка и крещене “Каратеее” в момента на нанасянето му, а “Кунг фу” означаваше Брус Лий и манастира Шаолин. Въобще мрак и мистерия. Най – бързо в създаващата се обстановка, се ориентирал проф. док. и т.н. Юли Абаджиев, който превел от руски няколко книги, представил се като създател на Система на Ръкопашен Бой – “СРБ” и предложил на арм. ген. Добри Джуров /главнокомандващ армията/, да се създаде специално подразделение за бързо реагиране по подобие на американските спецчасти и съветските Спецназ, което да обучава той, и което да е под пряка команда лично на Главния секретар на Партията / Т. Ж./.
Излиза че най – важното за успеха, е да се ориентираш бързо в създаваща се обстановка, а не колко си знаещ или можещ. Така бяха създадени българските “червени барети”. Здрави момчета, които не разбираха много от бойни изкуства, но определено можеха “да ти дадат да се разбереш”, а и “ръкопашният” бой е последното, на което ще се обучава въоръжения с най – модерна техника воин. В милицията също бързо навлезоха бойните изкуства, по – точно всеки милиционер реши, че може да го овладее за няколко седмици, което е естествено – когато си в униформа не ти трябват бойни умения, защото няма кой да ти опонира. Така до 1985 вече имаше обособени няколко големи групи по бойни изкуства под патронажа на милицията и армията. Обособиха се три центъра за бойни изкуства – Варна, Пловдив и София със сателити по – малките градове. Във Варна, Константин Божилов създаде най – мощният център за “Кьокошинкай карате”, а в Пловдив – Георги Попов и Иван Шишиньов, в Ловеч – братята Магеранови. В София, Явор Дянков и Бойко /извинявам се, но не си спомням фамилията му/ създадоха групи по “Шотокан”, Слави Бинев поведе ”Таекуон до”, подпомогнат от корейския майстор Ким, Валентин Найденов – кубинския стил “Йо шин мон” и Димитър Савов група по “ Шукокай”, където се записах през 1986г. Савов беше единствения тренирал и защитил първия си дан/черен пояс/ в чужбина. Шампион в състезание с ранг на Европейско първенство през 1984г. в Париж. Поради закриване на групата му през 1987ма, продължих “Шотокан” при Явор Дянков. През 1988 г. на първото състезание по “Шотокан” в София, ръководено от унгарският майстор Сюч Тибор, спечелих първо място на ката / комбинация от установени бойни техники/ и второ на кумите/ бой/. През 1889 г. продължих при Савов, който отново беше открил група, като започнах от бял пояс, сваляйки кафявия си колан – 1во кю в “Шотокан”, дадено ми от Тибор. По време на казармата, 1990 г. бях “пуснат” на Карате семинар организиран от Савов, на който се запознах със сенсей Кейджи Томияма и стила “Тани ха” в “Шито рю” и в момента съм носител на трета степен по скалата на Рихтер? Не. Трета степен, черен пояс в стила “ Тани – ха Шито – рю Карате – до Кофукан”.