В телевизионни интервюта на въпроса: „Какво е най-важно за едни политически избори?” винаги отговарям: „Пари!” Дори и водещите сгърчват физиономии от тези думи, а предполагам на зрителите им се догажда, но… това е горчивата истина.
Много добре зная, че на избирателя трябва да се говори това, което иска да чуе и на българина никога, ама в никакъв случай не трябва да му се приказва за пари, освен ако не искаш да го предизвикаш. Точно това е и целта ми, защото считам, че на българската политика и на политиците ни им липсва директност като отношение към гласоподавателя и съпътстващата я провокативност. Наставническото държание и безформено многословие в политическото говорене, е стил от прехода, който вече не работи.
Ще повторя. За успех на едни избори трябват много пари. Пари, а не средства, защото средствата могат да бъдат различни, докато парите винаги означават само едно.
Още преди да започне предизборната кампания е необходимо наливане на парични средства в изборната мелница. По-точно: Пари за социология. За да съществуваш. За да те има в списъка на състезаващите се партии. За да те видят и да могат да гласуват за теб. За да повярват колебливите, че има смисъл.
Да влезеш в социологическо проучване има три начина:
1. Собственикът на агенцията да ти симпатизира;
2. Да си платиш;
3. Да ти е голям… резултатът на предишни избори.
За да ти симпатизира собственикът на агенцията, трябва да си му плащал редовно през годините, да си му приятел или да си го създал. Да ти е голям резултатът от предишните политически избори означава, че не могат да те изключат като политически субект от проучването.
Основните социологически агенции са 10-ина, като всяка от тях има меко казано „симпатии” към определени политически формации:
“Сова 5”,“Галъп интернешънъл”, АФИС,“Алфа рисърч”, “Медиана”, НЦИОМ, “Медиана”, “Институт за социални изследвания и маркетинг – МБМД”, “Екзакта”, “Болкан бритиш соушъл сървейс”.
Колко струва едно социологическо проучване?
В зависимост от използвания социологически метод и техниките за набиране на информация, ниските тарифи започват от 20 000 лв. и стигат до 50 000 лв., а проучване направено сред 1000 респонденти е национална и представителна извадка. Т.е. 1000 човека определят за кого ще гласуват всички имащи право на глас българи?!
Как се прави самото изследване?
Възложителят поставя задание на социологическата агенция с конкретни параметри: какво, кого и как да се изследва, а агенцията извършва проучването в зададения срок, като според желанието и парите на клиента избира методите и формата на проучването. След завършване на социологическото проучване агенцията предоставя на клиента резултатите от него заедно с анализ. Най-просто казано.
А как се изчислява телевизионен рейтинг?
Сходно. Той се изчислява на база пийпълметрия. Тя представлява поставени устройства в телевизорите на по-малко от 1000 домакинства, които нямат представа за това, отчитащи всяка смяна на гледаните в момента канали и на тази база се изчислява и рейтинга на всеки обследван канал за определено време. В България само „БТВ Медиа Груп” и „Нова броудкастинг груп“ (НБГ) имат агенции работещи с пийпълметрични данни и измерващи рейтинг. „Нова броудкастинг груп“ (НБГ) работи с Nielsen Admosphere – България (преди Mediaresearch) а „БТВ Медиа Груп” – с ГАРБ. Борбата на тези две агенции е и за двугодишен договор с Канал 1 в момента, но това е друга тема.
Въпросът, който ни интересува е за достоверността на изнесените данни, както от социологическите агенции, така и от агенциите изследващи телевизионния рейтинг. Дали мрежата и респондентите, използвани от социологичните агенции в различните си изследвания не са едни и същи и дали домакинствата, в които са поставени устройствата за измерване на пийпъл метричните данни случайно не знаят за поставянето им, защото това рязко ще промени достоверността на така получените данни.
В крайна сметка, на база 1000 човека или домакинства – национална и представителна извадка, да се определя бъдещ резултат от гласуване на повече от 6 млн. избиратели или гледане на телевизионен канал от толкова зрители е нищо повече от насочване на избора на партия или канал. 6 000 000 към 1000 е равно на 6000 към 1. Или най-точно казано, 1 човек определя избора на 6 000. Що за идиотщина, ако не е начин за оповестяване на подготвени резултати?
Колкото за Глас Народен, партията, на която съм лидер, въпреки 4 резултата на национални избори над 1%, социологията винаги ни дава от 0.2% до под 1% при положение, че всички социолози казват: „До 1% социологическите проучвания не могат да хващат политически субекти.” А, що не ме хванете за 0.2-та %, които ни давахте тогава? Както се казва: Плати си, баце и ще имаш!
Затова трябват пари за политически избори. Първо за социология. Второ за медии, но за това… следващия път.
Изводите оставям на вас.
Изборите също.
Край на разговора
