Катастрофа на пътя причинила смъртта на десетки хора е трагедия, при която най-добре е, човек да замълчи и да сведе глава.
В деня на национален траур в памет на загиналите в катастрофата край Своге, това и правим, но… Достатъчно ли е? И какво ще се промени?
След трагедията, медиите са в постоянно търсене на виновни и отговорни за трагедията – пътната настилка, фирмата превозвач, автобуса, шофьора, метеорологичните условия, АПИ, МВР….
И какво, когато един от гореизброените се окаже виновен? Ще върне ли хората обратно? Какво ще донесе това на близките и роднините? И кой ще си извади поука?
През всички телевизионни канали се изредиха “главите” на отговорните държавни институции, за да си прехвърлят взаимно горещия картоф, за да може в края на това прехвърляне обвинение да получи водача на автобуса.
Така е.
Никой не обича да изплаща компенсации, когато не е отговорен пряко. В крайна сметка, водачът наистина носи най-голяма отговорност, но при такава трагедия, не е ли човешко, държавата, чрез отговорните институции да окаже истинска помощ на близките, за да покаже истинска съпричастност?
И все пак, преди да търсим виновни, нека погледнем статистиката:
До днес, през 2018 г. (т.е.. за 8 месеца) са загинали 389 човека. През последните години по около 700 човека на година или средно по двама души на ден загиват на пътя. За миналата 2017 година са регистрирани 6888 ПТП, ранените са 8 680, а загиналите – 682.
Иначе казано, при едно на всяко десето ПТП има смъртен случай.
В мрачната статистиката за 2017 г. най-голям брой жертви при вид ПТП на първо място са пешеходците блъснати от кола – 157 души. Следва челния сблъсък между МПС – 146 загинали. На трето място е сблъсък на МПС в дърво – 79 загинали. На четвърто място – страничен сблъсък на МПС – 53- ма убити и на пето са преобръщане на МПС извън пътното платно – 44 убити.
По вина на водач статистиката на загинали се води от:
Навлизане в насрещното движение – 95 загинали
Друго нарушение на водача – 85 загинали
Внезапна промяна посоката на движение – 56 загинали
През деня, загиналите са 3 пъти повече от тези през нощта.
Статистиката за 2017 за смъртни случаи на пътя и по пол:
Жени: водачи – 29, пешеходци – 66, пътници – 91
Мъже: водачи – 312, пешеходци – 91, пътници – 92
По възрасти, статистиката на загиналите е следната:
25 до 64 години: водачи – 257, пешеходци – 64, пътници – 81
Над 64 години: водачи -53, пешеходци – 84, пътници – 42
Изводите от тази статистика са много:
Жените са по-дисциплинирани водачи и пешеходци. При пътниците е само шанс, затова броят загинали от двата пола е равен. Най-много са жертвите от навлизане на МПС в насрещно платно при челен сблъсък и така нататък, но най-важен извод е, че наистина има война по пътищата!
И кой е виновен за нея?
Виновни сме всички. Цялото ни тъй наречено „общество”. Виновни във възпитанието, културата и поведението си. В малодушието и незачитането на правилата. В мълчаливото приобщаване към колективната безотговорност. Както в живота, така и на пътя. Повече от скапаните пътища, липсата на маркировка, метеорологичните условия и всичко друго.
Има една малка, но ужасна разлика между случващото се в живота и на пътя и тя е, че в живота последствията от грешите могат да се забавят или дори да ти се размине, но на пътя, всяка грешка, било и най-малката, се наказва веднага. Без възможност да я поправиш. Това наказание е по скалата от: „размина ми се!”, през „лек удар”… до „фатален край!”
На пътя дори може, а и често се случва, да поемеш и наказанието от чужда грешка. Да се качиш в чужда кола, както и при непознат шофьор. Това е лична отговорност. Може да се окажеш и потърпевш, без да носиш вина за това. На пътя може да се случи почти всичко, но за разлика от всекидневния живот, където можеш да се отпуснеш за малко – на пътя, не можеш да се разконцентрираш и за момент.
На пътя, човек единствено може да разчита на собствените си умения, опит и инстинкт за предугаждане на ситуация, както и на планиране на пътуването включващо: изправност на автомобила, избягване на пътуване в неподходящи метеорологични условия и т.н., така и на поведението на пътя, изключващо личните емоции зад волана.
Затова считам, че това което се случва по пътищата на една държава е отражение на случващото се в обществото й!
Пешеходците и колоездачите мразят автомобилите. Шофьорите мразят пешеходците и колоездачите. Мотористите не ги обичат и пешеходци и колоездачи, а автомобилите нямат навик да пазят и мотористите ги мразят затова. Тировете и тежкотоварните камиони ги мразят абсолютно всички, но и те им отвръщат със задръствания и „опашки”. Тези с “лъскавите” коли са мразени от тези с обикновените и повечето пъти с право. Каруците ги мразим всички и така нататък… Затворен кръг на омраза.
Омразата се пренесе от обществото на пътя, като мнозина мислят (както в живота, така и на пътя) само за себе си и за това как другите са длъжни да се съобразяват с тях, без да е необходимо те да се съобразяват с другите.
Затова войната на пътя ще спре тогава, когато престанем да воюваме в обществените си отношения. Когато приемем, че и другите имат права и то толкова, колкото са нашите, а дори и повече.
По-просто казано, когато започнем да мислим за другите, да се съобразяваме с тях и да ги уважаваме!
Дотогава… късмет на пътя!
