Здравейте, наричат ме Светльо! Цялото ми име е Светослав Емилов Витков. А това, звучи сериозно! В един момент от живота си разбрах, че Хуморът е този, който може да спаси Света, ако Красотата не успее. В същия момент разбрах също, че хората се държат така, както ти не се държиш с тях. Когато се държиш добре с някой, той започва да си мисли, че те превъзхожда, защото според него няма друга причина да се държиш така и превъзхождайки те, спира да се държи добре с теб, а напротив, отключва унизителния процес на надуване. И обратно, когато се държиш лошо с някой, значи мислиш, че го превъзхождаш и че те търпи, защото си в по-силна позиция за момента от него.
Ако ме попитате как трябва да се държите с хората, ще ви кажа, че трябва да уважавате всички от една страна, а от друга да не позволявате никой да се държи неуважително с вас. Възпитанието и Морала сега се променят толкова бързо, че човешкото уважение не може да им навакса. Един познат казваше; “Бий, за да те уважават”! И макар че страхът не е уважение, все повече си мисля, че е прав. Не може да има уважение, когато има борба за господство, а тази борба е заложена в човешкия ген и малко са тези, които успяват да я подтиснат. Защото, когато извършиш действие срещу някой, предизвикваш негово действие срещу теб. Затова интригантите и доносниците винаги оцеляват. Затова и просветените хора живеят в планините, далеч от “цивилизацията”.
Равенството, Свободата и Братството за един човек може да бъде идеал, но за двама е вече идва прекалено.
Обяснявам ви за Хумора и Уважението, защото те са основни в моята биография.
Най-трудно е да се шегуваш – уважавайки!
Роден съм на 26 януари през зимата на 1971 година в Трета градска болница в град София, все още България, като второ дете в семейството на Емил Витков и Надежда Кукова – Виткова. Брат ми, Николай е роден на 23 януари 1967 година. Така са ми казали, това казвам и на вас. Всъщност много от нещата, които твърдим, не сме ги видяли, а сме ги чували от хора, на които вярваме. Толкова за Истината и Манипулацията.
По бащина линия, родът ми е от Искърското дефиле, под Лакатник. Планинци, живеещи в не леки условия, където месото е лукс, а скалите в изобилие. Това , което знам от баща ми е, че са били сурови времена и сурови хора. Всичките ми прадядовци, както и вашите, са воювали. Единият е бил в превземането на Одрин, друг е извадил късмет да се прибере в къщи и така му се е разминал разстрела във Войнишкото въстание….
Родът ми по майчина линия е от тъй наречената Македония. Дядо ми е от село Враня, което се намира на няколко километра от Гръцката граница. Прадядо ми е заклан от турците по време на Илинденското възстание, като ятак на Яне Сандански. Дядо ми е бил кмет на селото до идването на комунистите. Може би от този род идва моята избухливост и непрепримиримост, което сега англо-езичните народи наричат “пънк”! Македонският нрав е буен и лют, а планинците са много упорити и сурови, така че ето и резултата от експеримента.